May 16, 2006, 11:00 AM

И аз от твоята пролет си отивам

  Poetry
96 0 10
  • И аз от твоята пролет си отивам,
    като последен капещ цвят,
    лъчите ми не топлят вече
    прекрасният ти нежен свят.
    Не мога нищо да ти кажа,
    живея само в мисълта.
    Една желана и безкрайна
    пътека, водеща във далечина.
    Поне последно усмихни се,
    не се сърди, че има хора зли,
    такива винаги ще има,
    но мен след мен ще търсиш ти.
    Мен вятърът ще ме довява,
    дъждът ще бъде с моите очи,
    дори когато много те боли,
    в очите ми, в съня си погледни.
    Там само ще ме видиш да те чакам.
    В съня ти тих ще идвам аз.
    Ще бъда себе си, а после ще си тръгна,
    но вече няма да съм аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments