И пак сама
Минава полунощ...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искам да заспя – не мога.
Искам да избягам от теб,
от мисълта за теб...
Но затворя ли очи, виждам лицето ти,
устните тръпнещи,
очите, търсещи ме в тъмното
и се потапям във мечти...
А не трябва. Няма смисъл,
защото мечтите са обречени.
Ти ще си ти. Аз ще съм си аз.
и в бъдещето „нас” ще ни няма...
Ала ти все пак се усмихни.
Махни с ръка
и за мига щастлив си помисли,
който в миналото вече остана.
А пък аз ще си поплача
и после ще ми мине.
Естествено до следващата нощ,
когато пак ще съм сама...
© Ванда All rights reserved.
/6/ 
Имаш много хубави стихове 
