И преди
Понякога загубил разум,
се мъчиш да си спомниш -
какъв си бил, къде си бродил
и кой за тебе вечно се е молил.
И знаеш това е само чувство,
на което ти не можеш да се отдадеш.
Така и споменът далечен си отива
и миналото безшумно пак от теб се скрива.
Но част от теб не спира
да търси смисъла на новите подбуди.
И сякаш минал си от тук преди,
а новата идея с по-силен пламък почва да гори.
се мъчиш да си спомниш -
какъв си бил, къде си бродил
и кой за тебе вечно се е молил.
И знаеш това е само чувство,
на което ти не можеш да се отдадеш.
Така и споменът далечен си отива
и миналото безшумно пак от теб се скрива.
Но част от теб не спира
да търси смисъла на новите подбуди.
И сякаш минал си от тук преди,
а новата идея с по-силен пламък почва да гори.
© Илияна Генова All rights reserved.
