И стъпки няма...
И пак вали.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И пак е дяволски студено.
Вървиш,
а стъпките след теб се заличават.
Искаш да се върнеш – невъзможно.
Всичко е тъй дяволски в бяло покрито.
Няма от тебе следи.
Няма помен от твоя живот.
Само спомен гложди сърцето,
че бил си там,
че оставил си някъде частица от себе си,
затрупана там нейде из преспите.
И усещаш, че нещо си изгубил,
дарил си го със обич,
а после вятърът го е отнесъл...
© Ванда All rights reserved.
