И тази нощ

И тази нощ събудих се така,
обляна в пот - изгарящ страх от самота.
Кошмар в съня ми пак прескача
и аз отново започвам да плача.

И в тази нощ потайна,
и в тази нощ омайна,
не спирам да чувствам
болката силна, безкрайна.

И тази нощ студена е и сива,
но въпреки това тя отново е красива.
Изпълнено небе със светлини,
тъмни улици със скитащи души.

Безшумен танц на падащи листа,
напомнящ на танц на тъжните сърца.
Вятър студен и пронизващ отвътре,
ще мога ли с тези страхове тихо да изчакам до утре?