И все пак
От умора ли тъжим по изгубени различия,
сълзите тежки парят от болезнени разкрития.
И все пак на пук ние гордо вдигаме глава,
дори да сме паднали и сломени в нощта!
Да се прегърнем със отворени обятия,
пред Бог да замълчим смирено, с наведена глава
да забравим гордостта и суетата,
на приятеля с любов да подадем ръка.
Нека не кълнем и обидите да не изричаме,
без страх да се завърнем към отминалата доброта,
а близките - баща и майка, рода си да почитаме
да живеем с обич, с вяра и със добрина!
© Мария Илиева All rights reserved.
