И з о с т а в е н
И з о с т а в е н
Тръгвам без посока всичко тъмно е, а не е нощ; слънцето не свети... Вървя, а не срещам хора, само сенки, без плът и кръв. Сляп ли съм или пък мъртъв? Не, сърцето още бие... Тъпа болка в мен пулсира, изяжда ме отвътре... Душата бавно гасне, плаче, стене, не разбира с какво сгрешила е... Да, забравена е тя и от Бога, и от хора... Колко пъти аз се молех някой да ме чуе... Колко пъти аз се молех някой да ме види... Безплътен призрак бродещ в мрака! Изоставен.... И от Бога, и от хора....
Тръгвам без посока всичко тъмно е, а не е нощ; слънцето не свети... Вървя, а не срещам хора, само сенки, без плът и кръв. Сляп ли съм или пък мъртъв? Не, сърцето още бие... Тъпа болка в мен пулсира, изяжда ме отвътре... Душата бавно гасне, плаче, стене, не разбира с какво сгрешила е... Да, забравена е тя и от Бога, и от хора... Колко пъти аз се молех някой да ме чуе... Колко пъти аз се молех някой да ме види... Безплътен призрак бродещ в мрака! Изоставен.... И от Бога, и от хора....
© Венцислав Крумов All rights reserved.
Искренно се радвам, че се хареса на някого 