Името ти - бавна отрова...
Името ти пълзи в кръвта ми
като бавна отрова
и ме вика тихо,
подличко
и страстно.
Не смея да се обърна
след себе си.
В огледалото виждам теб.
Очите ти са моите очи,
а през тях гледам в душата ти.
От това, което виждам там
полудявам
и късам дрехите
на мислите си,
за да направя от тях
хвърчила
за нашите копнежи.
Когато ме гледаш без дрехи,
дъхът ти замръзва от страст.
Събирам снежинките от устните ти
и се смея.
Смехът ми прилича на плач -
цигулка от мъгла и нежност,
музика на ръце без пръсти.
Свири глухият музикант
и се моли.
В тишината валят подкови,
а щастието е скрито
зад стената, на която пише:
"Не те обичам вече".
Ще я разбия с главата си,
но дали ще ме познаеш такава,
с тази кървяща глава-спомен
за НИЕ от времето на НЯКОГА?!
А може би ти вече си НЯКЪДЕ,
където мен ме няма
и БЪДЕЩЕТО ти шепне
с моите устни-НИКОГА.
Името ти е анатема,
проклятие на луд монах.
Ако посмея да те повикам,
ще взривя тишината
и ще ме затрупат
огнено червените сълзи
на любовта ти.
Затова мълча и се разтварям
като късче лед
в чашата на твоето желание.
Нищо, че алкохолът е с висок градус
изпий ме наведнъж
и...каквото ще да става.
© Геолина Стефанова All rights reserved.
