Sep 11, 2005, 12:34 AM

Името ти вечна е жена(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
113 0 4
Пеят славейте, пеят... Тлее въздуха, очите греят. Смеят се реките, а далечен тътен сякаш водопад излива се в гръдта ми. Щом те срещна, всичко е различно. Всичко в този свят превръща се в момиче, всичко в този миг обичам, всичко оживява се, танцува и лудува, в този миг сякаш, че сънувам ала истински във него същестувам... Съществувам, като малко бяло цвете разпукнало листенцата едва, свело поглед върху рамото ти вечер. Чрез тебе вдишвам и чрез теб горя край топлата камина на живота, А в тичинковия прашец на дните напъпилата пролет е с душа. Притварят се очите ми от обич. стаила дъх теб съм, а пък мига е пламнал до насита... Превръщам се в приливна вълна и те изричам гръмко,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments