Apr 22, 2006, 8:29 PM

Индъстриал

  Poetry
168 0 14

Скърцащи стоманени крачета,

полазили изкуствен портокал.

Изкуствено сърце зададения алгоритъм следва

и ехото на всеки негов удар

пътува в коридори от метал.

Запечатани на лента - 

гласове на живи птици

в този синтетичен мрак отекват.

Погълнати са всички светещи частици...

Сигнал!

И пръсва се ядро, обвито в силикон-

разлива светлината своя спектър,

заряд добива всеки неутрон.

Струи енергия и хиляди фотони

завихрят в своята стихия

неживи фибри и свободни електрони,

разтърсвайки стените на металната кутия.

Еуфория!

Достигнал своя действен транс

опровергава атомът статичната теория.

И при всяка среща с друг,

вследствие от предизвикания резонанс,

Поражда се в системата нов звук-

размесвайки се в бясна какафония.

Но всеки сблъсък на частици

води до сдвояване

и концентриране на ярка светлина-

сливат се в хармония вълните

преливат звуци и лъчи в мелодия една.


...там , където няма прах и мирис

...там, на края на реалността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотна си! Поздрав!
  • НЕВЕРОЯТНО! Фантастичен стих и в буквален смисъл и като изпълнение!6)
  • Страхотно!
  • мерси!!! ами няма много за смилане- опитах се да опиша картина, която имам в главата си
  • (изчервяв) хаха! мерси