Искам само тишина!
Пусто е....,
толкова болка,
толкова вина...
Душата е тъжна,
ех самота...!
Главата склонила,
безутешна сега...
Сърцето съм свила
като сълза в дланта...
И покой и смирение,
искам... и моля...
объркани призраци
отново аз гоня!
И мечти разпиляни,
захвърлени...,
забравени спомени,
забравен живот...
друга душа приютила ме,
...но това е друго...
това е нечий чужд живот!
Тишина...,
тишина...,
тишина...
Забравени звуци,
чувства...,
слова...
Толкова гръмки,
днес заглушени
от силните удари
на днешното време.
Тишина...
Искам само тишина...!
© Весела Иванова All rights reserved.
