Истинско?

Розова луна, квадратни зелени звезди; статична вода - над тях тихо бдиш ти. Крулати коне времето яздят в галоп; пространство тече и прераства в потоп. В сянка на цвете скрит, за мене мечтаеш, а с ветровете да ме настигнеш желаеш. Замъци вдигаш в небето от нищото; в огъня вливаш ухание бликащо. ...Ти си това. Такъв ще си винаги в мойта глава. В настоящето - никога.