Избор
След тежък сън <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
душата ми се буди –
унило слънце
капе
над света,
а в шепите му
златен облак губи,
прозрачната си
бяла
чистота.
Не са за мене
улиците шумни –
дълбая дупка
в сухата земя...
Омръзнаха ми
погледите умни –
омръзнаха ми
умните дела.
Сега попива скуката
в паважа.
Обръщам гръб –
площадите гърмят.
Не мога нито крачка
да направя,
че в лапите си
стиснал ме е...
Град.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
