Feb 7, 2005, 3:52 PM

Изчезвам

  Poetry
185 0 4
Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.

Не виждам!
Тегне във мъглата
онзи черно-сив мой свят.
Не издържам вече в таз' горчивина!
Затварям очи пред вечния ми ад.

Не чувам!
Няма я птичата песен,
събуждала похабената надежда в мен.
С борбеност като на обречен
нямам сили да издъхна в мъртвия си ден.

Някак си чувствам
онези познати все по-злокобни слова.
Някак успявам, но долавям ярост
изпепеляваща угасналата ми душа.

Първа моя пресъхваща сълзица-
последна и единствена капчица живот...
Умирам. Изгасвам постепено,
без да помня, че имах живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жоро,...няма начин това да стане, след като опознах красивото ти сърце и намерих убежище в него!...
  • Много е красиво и е много тъжно. Хареса ми...но моля те - не изчезвай!
  • Жоро,...няма начин това да стане, след като опознах красивото ти сърце и намерих убежище в него!...
  • Много е красиво и е много тъжно. Хареса ми...но моля те - не изчезвай!