Изгубена
Протегнах ръка да те търся,
изгубена бях и се лутах.
Самотна ръка се протегна,
изгубен ти бе, но ме хвана.
Бяхме ний двама изгубени,
на стъпка любов отстояхме.
По пътя безлюден вървяхме,
към бездънна, мъртва тишина.
Ала гръм и трясък внезапно се чу
- стъклена чаша разби се в нощта.
С безразличие стъклата прибрахме,
изоставена... тихо заплака любовта.
Небето проблясна и буря изви се,
захвърли телата сред угарна пепел.
А вятър в танго играеше с клоните
и пееше с глас прегракнал, задгробен.
... Изгубена бе любовта,
загуби се сляпа страстта...
и хладния повей в очите стопи се...
и стона последен гърдите изтръгнаха -
Изгубена съм - намери ме, моя съдба...
© Мария Илиева All rights reserved.
