Изгубих пътя към светлината

Poetry

177 0 4

Изгубих пътя към светлината – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

потънах в мрака и сивото ежедневие,

което като дим от цигара задимява

еднообразните 24 часа.

Не заспивам истински –

предричам сън, а е само тъмнина

която не разбирам,

а се научавам да обичам.

Изграждам житейска съдба –

кръв в кръвта и тишина

тук съм засега и ще умра

но не за дълго, не за дълго!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments