Изгубих те!
Защо си мисля, че умирам?
Защо сънувам пак кошмар?
Защо съдбата си презирам?
Защо не вярвах, че си дар?
За мен ти бе безценен-
единствен и незаменим.
С теб животът беше ценен
и всеки миг незабравим.
Но изгубих те и ме боли,
че вината е изцяло моя!
И въпреки искрените ми сълзи
пътят ми се раздели от твоя!
Че ме обичаш ти повярвах.
Че ме искаш осъзнах.
Времето си с теб прекарвах
и накрая аз прозрях.
Ти бе единственият мъж,
с когото се чувствах защитена.
За мен ти беше капка дъжд,
в която бях потопена!
Ти бе слънцето, а аз луната.
Ти бе почвата, а аз цветята.
Ти бе огънят, а аз водата.
Ти беше смехът, а аз бях тъгата.
Ти си всичко, от което
аз истински се нуждая.
Ти си всичко, за което
в момента плача и мечтая!
Посветено на С.
© Хриси Димитрова All rights reserved.
6!
