Aug 7, 2006, 9:41 AM

Изкуството да бъда непукист

  Poetry
174 0 28
Бях бюро жалби толкова години... Изслушвах ги... Помагах от сърце... Нещастниците с купища причини от времето ми всеки да краде... Раздавах се на този и на онзи... Помагах със съчувствие, с пари... С мен водеха безкрайни монолози, без никой да попита:"Как си ти?" Парченца от душата си отчупвах, да ги изправя всички на крака... И дупките в сърцата им запушвах... Бях канара...Сега съм низина... Не се оплаквам...Тъй в живота случих... Дали съм луда или хуманист? Така и до сега не го научих изкуството да бъда непукист...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Гери!Наистина си неповторима в начина ти на писане и изразяване!Много ми харесва всичко и няма да се уморя да го повтарям!Трябва да има повече хора като теб!Поздрави Гери
  • Ако беше научила изкуството да си непукист, как щеше да радваш всички ни с невероятно истинските си стихове!? Остани такава! Поздравче
  • Почувствах стиха ти толкова дълбоко в сърцето ти, че завинаги ще остане там Благодаря ти за това!
  • Много,много хубаво и много,много вярно! Поздрави!!!
  • Искрен стих! Давам му принт и ще си го лепна на челото, защото ми е много близък като усещане.
    Поздрав!