Излишна или не
Искаш да кажеш „Обичам те!”, а чуваш – „Мълчи!”.
Посягаш да погалиш, а препречват ръката ти.
„Не пречи! Сгуши се там в ъгъла и кротувай!
Той все някога ще те поиска....”
Мислите напират...
Поглеждаш тайно. Очите ти се пълнят със сълзи...
Преглъщаш и пак като вчера, с малко хитрост,
се опитваш да откраднеш трошица нежност...
Но не можеш да си тръгнеш...
Тук е домът ти... тук е детето ти... тук е любовта ти...
Самозалъгваш се, че така си щастлива...
и се надяваш... Но защо ли???
Защото „надеждата умира последна”
или защото си струва да се бориш?
Защото мислиш, че с друг няма да е хубаво
или защото точно този мъж обичаш?
© Ванда All rights reserved.
