Sep 30, 2005, 2:47 AM

Изневяра

  Poetry
161 0 16

Аз прегръщам нозете ти бели
и повдигам главата си с мъка,
за да срещна очите, поели
на омраза горчивата тръпка.

И простенвам: Пред теб съм виновен!
А сърцето ми скача без ритъм,
и сълзите ти капят, убиват –
с всяка следваща капка умирам.

Знам, сгреших… но душата те моли:
Не наказвай греха ми със бездна!
В самота и със болка да страдам
с мисълта, че загубих ЧОВЕКА.

Тихо, кротко ти падна до мене,
крехка, нежна и с топли очи…
И намери за изповед сили:
Първа аз бях!... И ти ми прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е красиво...
    Щом го прочетох се разплаках!
    И на мен ми се случи наскоро нещо такова,
    но на мен ми беше изневерено.
    Много е чувствено.
    Браво!
  • Браво, невероятно силно. Възхитих се.
  • Човешко е да се греши, но е божествено да се прощава. Всички бъркаме и ... прощаваме ако обичаме.
  • Разбиваш сърцето ми със този стих!!!!
  • Не знам дали ще ми повярвате, но аз настръхнах като го прочетох!