Изневяра
ИЗНЕВЯРА
Разпилени мисли – есенни листа,
валят сред белоснежна тишина.
Заспали чувства, звън от камертон,
потърсили във времето подслон.
Започнат стих и недопята песен,
тетрадка, цялата покрита с плесен,
мечти, заровени под слой от прах,
очаквания, претърпели крах,
звезди, сега безмилостно далечни,
надежди – пак излъгани, но вечни...
Разравям всичко – да ги събера,
във фрази стройни да ги подредя.
... Сподавен стон, преглътнат звук –
те, Думите, отишли са при друг.
© Любка Славова All rights reserved.
