Изповед

Poetry

90 0 2

Мила приятелко, искам при теб
да гледам спокойните ти сини очи,
да усетя палещите ти цигара ръце,
да се изгубя в буйната ти къдрава коса,
да чуя гласа ти -
как искам да чуя гласа ти!,
да почувствам думите ти
вътре в душата, в съзнанието, в сърцето ми.
Имам нужда от всичко твое, от теб.
Нека пак да плача,
но този път от радост.
Ти знаеш ли дали радостните сълзи са солени?
Аз не. Как да разбера?
Искам да можеш ти да ми кажеш.
Аз ти вярвам.
Вярвам ти на усмивката,
на погледа, на ръцете, на движенията ти.
Искам да ми вдъхнеш сили,
моля те, направи го!
Искам следващата ми изповед да е за сълзи от радост,
а не с мирис на извехнали цветя... четни...
Моля те, очаквам помощта ти.
Побързай, защото бавно умирам.
Побързай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

мария_ред (Мария)

Много тъжно....дано това да е само един стих и да няма нищо общо с това което е в действителност в живота ти!Поздрав!

2006-09-03T00:03:44+03:00
мария_ред (Мария)

Много тъжно....дано това да е само един стих и да няма нищо общо с това което е в действителност в живота ти!Поздрав!

2006-09-03T00:03:44+03:00