Dec 26, 2005, 4:07 PM

ИЗПОВЕД

  Poetry
176 0 10

 

Не може, Господи, не може да е истина
така да те боли и още да си жив!
Сълзите като със прокоба зла орисани,
да спират на очите ти в мига преди да се родят!
Да искаш да прегърнеш някого,
а той да е един почти измислен блян.
И като в унес наркотичен длани да протягаш
към нещо дето никога не си видял!
Не, Господи, не може да е истина,
да се живее като в сън!
Една мечта, сърцето ти обсебила,
да преобърни целия ти свят!
О, Господи, не може да е истина,
не може да е истина това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знеш ли, ако не беше истина, нямаше да е така болезнено!
  • Много пати и аз съм се питала дали е вазможно след такажа болка дали сам оживяла. Много пати сам страдала въпреки че знам че няма смисъл.Но някой беше казал "Всичко което не ни убива ни прави по силни!"Поздражи за стиха 6
  • Хубаво е много,но едно ще ти кажа-може да е истина!
  • Всеки си задава тези въпроси...Браво!Стихчето е прекрасно :о) Отново 6-ца
  • Поздравления и от мен. Браво!