Изповед

Пред белият лист искам аз да изкажа своята изповед на него да сложа! Не понасям вече кухите фрази, игривите люти лъжи - нито адския камък, що устните мои прогори! Живота таз проста поквара, сърцето ми бавно уби, как искам без капка омраза да видя моите очи! Виновен сам, аз си признавам за всичко виновен сам аз, че самотно сърце ми остана без никаква злоба и страх. Искам аз за последно да прегърна за брат и сестра, отечството мое безценно пък нека после умра!