Изповед
Лутам се, останала без път,
не различавам кое е лошо и добро,
опитвам се да заглуша гневът,
питам се защо е тъй, защо?
Хората ли станаха различни
или пък аз съм като празна чаша?
Животът ми се струва по-безличен
и тихичко хомота си аз влача.
А искам от съдбата толкоз малко:
Любов която цялата да ме обсеби,
нежност - огън като слънце жарко
и ти до мен, и аз до тебе.
© Дани костадинова All rights reserved.
