Изповед

Всичко започна много отдавна.
Толкова отдавна, че и аз не помня точно кога.
Допуснахма грешки и страдаме сега.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Някога ти беше като слънцето в небето,
като пяната в морето,
обливаше лъчите си моите коси
и миеше с водите си болките,
които пареха моите гърди.

Ти беше топлата усмивка
и струя надежда в моя ден,
но грубите ми грешки вчера
те тласнаха делеч от мен.
Безумната ми ревност смачка
със страшна сила твоята любов.
А твоята измама днеска
ме хвърли в този тъмен ров.