Изумрудена тъга
Капят ми сълзите,
а в тях се отразяват думи -
петна от кал в бисерни води,
и напомнят ми за пламък на свещичка,
угасен от бедни и измръзнали души.
Събирам си сълзите, събирам ги във шепи,
като морен пътник във пустиня,
дали са живата вода -
глътка светлина от тях да отпия.
Тъмно е, очите ми са слепи,
а искат те да се огледат в бялата луна
и в тях отново пламък да засвети
като малка бисерна сълза.
Но не отпих от моите сълзи,
напоих със тях земята,
поникнаха цветя - изумрудена тъга,
а мойта мъничка душа отнесе лястовица бяла.
© Дияна All rights reserved.
6 ! И то напълно заслужено!