Oct 17, 2005, 2:39 PM

Жажда

  Poetry
150 0 6
Помня докосването ти,
нежно като пролетен лъч,
горещо като слънцето в зноен летен ден
и помня онзи буен пламък в очите ти.
Огледах се в тях и чудо стана,
изведнъж забравих себе си!
Преклоних се сляпо пред твоята воля,
на твоята сила, мисли и чувства!
Сега ми липсваш!
Миговете с тебе, нощите греховни!
Всеки поглед закачлива слънчева милувка
всяка усмивка - толкова блага, добра и сияйна,
всеки дяволит жест ... измамно спокоен, прелъстяващ
И толкова стаена страст...!
Наситена с желания пропита със греховни стонове,
разлива лава в кръвта гореща
и пламъкът от свещите - описващ причудливи форми
върху красивото ти мъжко тяло
В захлас облизвам пресъхнали от жажда устни,
и копнея да почувствам онзи полъх на страстта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments

Comments