Жасмина
По друм, вървейки за дома,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
видя насреща си Жасмина -
красиво цвете във калта
със прелести неотразими.
Загубил ум, загубил дума -
макар и с калпави привички,
той запленен и се опули
и запелтечи нежни срички.
Жасмина тъжно го погледна,
светулчица бе тя в нощта -
за радост на глупците бедни,
на път подхвърлена мома
.
Какво да прави? - просто орис,
затуй на него се усмихна,
повдигна гръд и промърмори:
"Прехрана искам – не молитва."
Опиянен към нея тръгна,
в прегръдката си я взема -
по друм, вървейки се завърна
с Жасмина - своята жена.
© Патриша All rights reserved.
