Живот ли е това
Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето,
извива се, умира в самота.
Търси топлина от момчето,
което заспива до мене сега.
Очите се пълнят със сълзи
и жадно се молят в ноща,
устните... в жарава горят
и търсят капка вода.
Така си минават дните.
Годините бавно летят.
Все още се пълнят очите,
устните... по силно горят.
© Вилияна Стоянова All rights reserved.
