Jan 31, 2005, 11:40 AM

Животът...

  Poetry
257 0 14
Животът не е ден, нито два. Животът е цяла вселена. Животът е трудна борба. Животът е филмова сцена. Аз искам да имаме още от нашите мигове. Аз искам като звезда в теб да блестя. Аз искам да преодоляваме заедно трудности. Аз искам да бъда до теб в тази сложна игра. Да, прав си, животът не е ден, нито два. Но заедно можем години, столетия даже да бъдем. Дори след смъртта. С развени коси с цвят на есенни кестени горяща към теб ще вървя. Със поглед, попил сякаш морските дълбини, щастлива към теб се стремя. Протягам ръка и докосвам лицето ти. Затварям очи и със теб съм сега. Запалвам цигара и усещам умората - блажено излегнати, пушим в нощта. Животът не е ден, нито два. Не спирам да вярвам! Не спирам да искам! През цялото време аз себе си бях! И оставам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments