Mar 24, 2006, 7:00 PM

Животът е...

  Poetry
117 0 4

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Живота е...  



 

Животът е безспирен влак

превозващ безброй осъдени души,

едни качват се, други го напускат и пак

в незнаен миг щастието все ще се руши.

 

Той пътува бавно с уморени колела

по релсите чертае незаличимите следи,

приютил е всяка самотна душа,

разнообразен с радости и непредвидимите беди.

 

Животът е бездънен океан,

заражда се от пенливите вълни

в скалите разбит е всеки свят мечтан,

издъхва щом на коварния пясък пропълзи.

 

Животът е като ярката звезда,

роден на небесната си шир

той губи, свойта светлина,

когато смисъл да продължи не е открил.

 

Животът е дарен с любов

от две горящи в плам сърца,

той надежда е за изгрев нов

за нова, по добра – съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments

Comments