Aug 18, 2005, 7:47 PM

Как ще се спасиш

  Poetry
137 0 12

Отблъскваш ме сега - нали?
Ревността те ослепява.
От думите ти ме боли,
като камшик ме нараняват.

После в болката се мятам.
Камара часове без сън,
затрупана от самотата,
очаквам телефонен звън.

От мъка знам ще се стопя,
но ти не можеш да мълчиш,
та аз съм твоята съдба
и няма как да се спасиш.

От болката и самотата,
очите ти ще запламтят,
като светулки в мрачината
към мен ще търсят вечно път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments