Как странни са обратите в живита
Как странни са обратите в живота!
Преди си мислех, че без тебе ще умра.
Сега разбирам, че в живтота има болка,
но не е единствената само тя.
И даже да те срещна днеска,
в някой влак или пък в автобуса стар.
Аз само ще погледна и ще отбележа,
че от някъде познат си ми,но от къде не знам.
Как странни са обратите в живота!
Без тебе слънцето изгрява пак.
Без тебе мога и да дишам.
Без теб е мога всичко аз.
Навярно никой не умира от любов.
Навярно и от болката не се умира.
Навярно идващия ден не е така суров.
Навярно във сърцето не е вече зима.
Как странни са обратите в живота!
Когато те обичах не разбра.
Сега за мен си само спомен,
далечен сън извън реалноста.
© Силвето All rights reserved.
