Как времето променя всичко
Сякаш времето внезапно се завърна,
и не бе изминал нито ден.
Сякаш вчера бе когато те прегърнах.
и отново ти бе за мен роден.
Отминалите дни си спомних аз,
нежните докосвания на твоята ръка.
Връщах се назад към всеки час.
И желаех да усещам с теб любовта.
Мечтите стари на лента завъртях,
видях в очите ти предишната искра.
Спомних си отново как за теб горях,
и как исках да съм само твоята жена.
Ала вече не е така,
преди наистина до лудост те желаех.
Побъркваше ме допира на твоята ръка.
Ах,как за тебе ден и нощ мечтаех!
Но времето не спира,
толкова дълго без теб живях.
И оставих спомена на мира,
прекалено много сълзи пролях.
Сега място в сърцето ми друг заема,
сега съм по-щастлива от преди.
От времето изминало-толкова променена,
че дори не би могъл да ме познаеш ти.
© Ади Василиева All rights reserved.
Казах вече,критиката е нещо,което понасям и на което дори се радвам.Ще се опитам да го преработя,знам,че мога по-добре.Писателче ми беше казал,че трябва стиховете ми да станат съвършени.Е,това не смятам,че може да стане.Чак такава дарба нямам.Благодаря ви за съветите!