Както ние преди ...
Както ние преди...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Те вървяха прегърнати и скришом се целуваха.
Зачеркнали бяха целия свят.
В този миг съществуваха само един за друг.
Помниш ли, както ние преди?
Тъмнината пазеше любовта им
и даваше смелост на все още плахите им стъпки.
Отидоха на нашата пейка във парка
и тя ги посрещна с топлина и уют.
Както нас преди...
Беше последната спирка на всички наши срещи.
Но с времето и тя се промени...
Избра си нови посетители,
а нас навярно забрави?
Може би, защото вече не сме същите?
Може би, защото любовта ни вече е различна?
© Ванда All rights reserved.
вчера сме били ние, утре децата ни, после ... може би пак ние? 
