КАКВО ТИ СТОРИХ...ЖИВОТЕ
Какво ти сторих, Животе,
че си ме хванал за гърлото?
Я пускай!... Искам да дишам.
Не ти ли стигна...
Изнасили душата ми.
Тя вече е мъртва, а плътта ми
се гърчи над гроба.
Какво толкова сторих,
че обеси мечтите ми?
Като куче ме караш да вия...
Върни ми надеждата!
Писна ми от много предателства.
Оглозга до кокал... вярата
От злоба ме натика в тинята.
Гърба ми е в рани от ножове...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Какво толкова сторих... Че
без жал ме разпъна на кръстове
Доста висях. Сваляй ме!
Махай ръцете... проклетите!
От това, което ми е останало...
Искам да дишам.
Искам водица да пийна от извора,
оня... първородния
и с глътката - щом я изпия...
Искам да се пречистя.
© Веска Алексиева All rights reserved.
