Каменните птици
Не крадете птичата душа!
Не правете скулптори на птици!
Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.
Очите им стопяват се във камък,
мълчат, изпепелени от небе…
В гърдите – само вкаменена рана
на мястото на птичето сърце.
Не правете скулптори на птици!
Не тъпчете птичата душа!
Презрете тази завист хищна,
че са родени само да летят.
Тъй дръзки са - сами проправят пътя
на своята въздушна свобода
и с поглед, от възторзи мътен,
летят към слънцето си…до смъртта.
Прекършен полет… Ледена зеница…
Небето е открадната мечта
за окованата във камък птица,
застинала с разперени крила.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
1987г.
© Нели Димитрова All rights reserved.
Пиша ти 6!!!!
