Grimoir (Фредерик) Grimoir (Фредерик)
28
Sep 5, 2005, 3:27 PM

Капан

  Poetry
149 0 8
Искам наистина много. Нищо не мога да дам. Вечно живея в тревога. Вечно потъвам от срам. Като заек във тясна бърлога - Треперещ и полуумрял, Да дишам спокойно не мога, Притиснат от смешен морал. Умиращ във страх и агония, Без живота си да съм познал, Ме разсмя тази тънка ирония: че отдавна аз бил съм умрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    Харесва ми.Понякога всички се чувстваме като в капан.не знам защо но това ми направи най-силно впечатление :
    "Като заек във тясна бърлога -
    Треперещ и полуумрял,
    Да дишам спокойно не мога,
    Притиснат от смешен морал."От мен браво!
  • Nedaaa (Неда)
    Nedaaa (Неда)
    На мен също ми допада куплета, който е посочила Вероника. Сравнението е повече от уместно. И все пак, има тъга в този стих. Дано тя е само в художествената реалност, не и в твоята.
  • Grimoir (Фредерик)
    Grimoir (Фредерик)
    Много ви благодаря. Именно това, че съм на 17 ме кара да си изживявам нещата така. Реалността през дебела лупа. Радвам се, че резултатът е сполучлив
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    Хареса ми, много е близко до мен, често пъти се чувствам така, но ти си само на 17г. и на мен както казва Неда много ми се иска това да не е твоята реалност.6 от мен и сърдечен поздрав!
  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    Харесва ми.Понякога всички се чувстваме като в капан.не знам защо но това ми направи най-силно впечатление :
    "Като заек във тясна бърлога -
    Треперещ и полуумрял,
    Да дишам спокойно не мога,
    Притиснат от смешен морал."От мен браво!