Каприз ...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Когато кръста на съдбата
забие се в сърцето -
във миг помръква светлината,
денят в тъга отеква.
И страдаш – раната боли -
плътта ти с зъби къса,
но продължаваш, без сълзи
с прободената същност.
Светът вратата си отворил,
открил ти небесата -
с капризен вятърничав порив
отнема ти душата.
© Челси All rights reserved.
