Караул
Студът, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
когато свие –
снегът,
когато пада...
когато куче вие
със вой,
пропит от влага –
тогава вятър брули
и злобно те сковава,
тогава караулът
на постът си,
застава.
Войник да си –
съдба е!
Войнишка е,
съдбата,
когато дълг те води,
да пазиш си земята.
Затуй,
недей да хленчиш!
Затуй,
недей се вайка,
а здраво с автоматът,
пази земята –
майка!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Какво като е от минал век, та ние сме също от тогава?! На мен ми хареса!
