Jan 20, 2005, 9:14 AM

Картина

  Poetry
196 0 10
От душата си ще извадя чернилката. Най - грозните, най - тъмните краски. Ще нарисувам с тях живота си и ще си представям щастие. Със сиво ще рисувам чувствата. Тъмносиньото ще е за мъката. Ще оставя за болката черното. В леденобяло ще бъде лицето ми. А някога исках да рисувам любов. Да използвам най - силните слънчеви багри. Да рисувам със жълто и нежна лила. Да рисувам усмивки, море и слънца. Но очерних душата си, няма слънчеви багри. Има само жестокост и отчаяние. Няма радост, няма и щастие... С ръце ще разкъсам плътта си, ще извадя сърцето си и ще го сложа в средата на черното, за да завърша шедьовъра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно! - като стихотворение, но като състояние, дано да отмине по-бързо и да забравиш за черния цвят
  • Благодаря ти, Албена!
  • аа невероятно е....самата символика за цветовете както ти определяш много си пасва..и много хубаво си го написала..браво 6
  • Хубаво е, че има все пак цветове и сърцето ти е голямо и ще ги погълне, за да ги обагри отново... Живота е палитра, на която има всеки цвят, ако го няма можеш да го създадеш: ти избираш с кой ще рисуваш! Поздрави!
  • Споделям мнението на Катина по отношение на цветовете в нашия живот. Дано да има повече топли и ярки цветове в него! Хареса ми много, особено края-последния куплет е много силен. 6 с