Като огън си, с искри ме озаряваш
Като огън си,
с искри ме озаряваш,
дори ме заслепяваш вече
и любовта ти ме изгаря,
но топлиш само отдалече.
Лъчи от щастие и нежност
до мен достигат всеки ден
и сгряват ме,но безнадеждно
си все така далеч от мен.
Далече си и невъзможна е нашата
любов.
Ти огън си,а как попивам
загадъчната топлина
със сладко чувство аз заспивам,
залята с твойта светлина.
Като огън си,
но не за мен,
защото нашият живот
не може да е споделен.
© Людмила Евтимова All rights reserved.
Браво стихчето е хубаво!
