Като сън
Отне ми минута тебе да срещна,
денят бе случаен и мрачен.
По улица пуста скитах сломена,
а срещнах там любовта си.
Отне ми малко...,час беше
с теб по кафе да изпием.
Разказвах ти...,питах...,задавах въпроси
душата ти бързо разкривам.
Отне ми цял ден...,но влюбена вече
във теб без да спя,без да ям!
Толкова кратко..,мина ли време?-
в сън сякаш бях,не разбрах!
И свърши таз приказка чудна,
замина си както дойде!
Внезапно...,потайно,изгубено време
беше за теб любовта.
Сломена отново през улици бродя
с надежда и ти да си там!
Не зная...,не мога...,не искам!
Как да забравя,не стига живот за това!
© Весела Иванова All rights reserved.
