КАТО В ЛАБИРИНТ
Казват, че надеждата крепи!
Умирала последна тя.
За миг ти ме плени
и потъна моята душа в тъма.
Лутах се без път
из таз душа.
Ала не намерих кът,
който да опитам да спася.
Сякаш бях във лабирит.
Погрешните пътеки много,
а изхода -
той бе един...
Но светлина в тунела аз съзрях.
Тя чакаше ме там пред изхода на този лабиринт.
И за миг отново осъзнах,
че момчета има много. Ти не си един!
© Мариана All rights reserved.
