Кавгата на чашите
Кавгата на чашите
-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша!
Тя се фръцна, устни намуси
и гордо вдигна облаче пара.
-Без мен не може дори да закуси,
а още ме мие с кърпата стара!
-Хайде стига!Недей се мръщи!-
сопна й се чашата за вино.-
Добре знаеш правилата вкъщи,
само мен бършат с кадифето фино!
-О,колко си жалка! Това кадифе
дано те замаже като с мастило!
Какво като съм чаша за кафе?
О,срам-парцал с миризма на гнило!
-Аз съм чаша за вино,мълчи!
Аз съм фина,грациозна,със чест!
Мен ме жадуват с алчни очи
и не познавам живота злочест.
Аз съм на отрупаните маси,
мен вдигат винаги за тост.
Аз съм обичана,а ти нима си
от мене по-изискан гост ?!
-Не,аз съм чаша за кафе-
обикновена, проста, негодяй.
Ала не сея раздори поне
и дружа със каната за чай!
© Георги All rights reserved.
