Каза ми едно врабче...
Каза ми едно врабче...
Не се научих да прескачам
подложения подло крак.
Но не за друго, не очаквам
в очите ви да видя мрак.
Не се научих, с имитация,
да свеждам поглед примирен;
че няма по-добра гаранция
от тихата и злобна почит,
или да съскам раздвоен.
Не искам с чуждия си прочит
за мен да молят пред олтара.
Не искам живот от параграфи,
нито казусно да се покая.
Не се научих да си „трая”,
а зная – приказката свършва зле...
Не се оплаквам! Не мислете!
Зеленото желая,
идващо след дъждовете...
... и с босите нозе
тревата да усетя...
... Да, имам във петата трън,
и болката е прясна,
макар че раната се срастна
в нов орган – сетиво.
Ще окуцея... но сигурно ще е крилато...
... едно хибридно същество...
... приземяването – нека е пропадане,
ала ще дишам по-богато!
Докога? Не знам. И вдигам рамене.
И не изключвам във наддаване,
от птичия пазар,
да ме откупите за петолевка...
... Не, не е съдбата зар...
... на гостите ще пея от новата си клетка...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
