Клада

Poetry

101 0 2

Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание,
ала не търси изходът спасителен къде е скрит

Избрах да бъда клада погребална
Избрах! Не мога да се отрека
Сама реших да пея песента прощална
на дълъг път изпраща тя моята душа...

Не ще опитвам огънят бошуващ със сълзи да удавя
Не ще проклинам горестната си съдба
Да се опитвам няма мъката си да задавя,
защото клечката запалих със собствената си ръка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments