Feb 12, 2006, 2:11 PM

Когато

  Poetry
204 0 16
  КОГАТО късно през нощта,
  сънят ми бяга от очите
  и образи на изживяното от нас,
  се нижат в мойте мисли,недочути,

  КОГАТО аз обидена от теб,
  се мъча да заспя сърдита,
  надявайки се някой слънчев ден,
  на твойте грешки краят да се вижда,

  КОГАТО всичко между нас
  за миг като че ли ще се срути
  и презивяното до този час,
  изглежда като сънища бленувани.
  
  КОГАТО късно през нощта,
  разтребвам мислите горчиви...
  дали ще си простим сега ,не знам,
  но знам-ще те обичам винаги.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Дани,
    много е хубаво!
    Хареса ми!
    С хиляди усмивки!
    Веси
  • това определено не е за 2,бива го и то много.6 от мен
  • благодаря за позитивизма и че си ме спасила от двойката
  • ...еми не знам коя злоба ти е писала двойка,защото стихотворението си е хубаво...6 от мен!
  • Привет, Дани!
    Тия с двойките са нещастници... не им обръщай внимание
    Ако ги нямаше тия оценки, а просто глас за харесващите произведението, щеше да е много по-спокойно в тоя сайт
    Хареса ми творението ти!
    Поздрав!