Когато
Когато сънен вятърът шепти<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак,
от хиляди изслушани лъжи –
ще седна на безмълвният ви праг
и ще почакам да се зазори...
Ноща изнизва топлият си дъх –
стопява се приятелят и Мрак,
а недочакан в своя дълъг път,
разхожда се самотен котарак.© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
